Герб на Лясковец

Община Лясковец

официален сайт

Възникване на железопътния транспорт в община Лясковец   ЖП композиция Джулюница

На територията на община Лясковец, железопътната линия София - Горна Оряховица - Варна е от километър 298 до километър 314 или 16 км. Линията преминава през северната част на общината, която е равнинна и е в близост до река Янтра. Първата гара в района на общината е гара Джулюница. Тя е открита още с откриването на линията - 08.11.1899 година. През 1899 година гарата е IV клас и е има един главен и два второстепенни коловози, едно приемно здание, едно влагалище, една рампа и един кантар. През 1900 година от гара Джулюница са заминават 3 286 души и са изпратени 167.13 т. От тях 85 т жито, 40 т ечемик и овес, 15 т дърва, 10 т дървен материал, 8 т фасул и картофи, 9 т разни, а са получени 217.028 т. От тях 92.60 т дървен материал, 54.99 т камъни, 38.22 т разни и 20.98 т царевица. През годините до начaлото на Втората световна война житото винаги е на първо място по изпратени стоки от Джулюница. Тържището за зеленчуци на ЖП гара Джулюница Тържището за зеленчуци на гара Джулюница Гара Джулюница обслужва жителите на четири села: Джулюница, Горско ново село, Върбица, Бреговица, които се занимават с зеленчукопроизводство. Търговци изкупуват стоката им, товарят я на вагони и я продават в Търговище, Шумен и Варна. Така железопътната линия допринася за откриването на нови пазари, а те от своя страна изисквали разширяване на производството на зеленчуци. Близо до гарата е построено тържище за плодове, зеленчуци, както и няколко кръчми. През 1936 година до гарата е построена фабрика „Домат” за доматено пюре и мармалад, която след разширение станала една от най-големите зеленчуко-консервни фабрики в областта. На гарата са построени и още два коловоза. През 1970 година от северната страна на гарата са направени оранжерии за ранни зеленчуци. След 1980 година на гара Джулюница се събират зеленчуците от целия Великотърновски окръг, товарят се на вагони и заминават за гара Варна-фериботна, а от там с ферибот - за бившия СССР. Построени са още коловози и те стават общо седем. По това време, през усиления летен и есенен сезон в промишления район около гарата работят близо 1 500 души. Гара Джулюница Гара Джулюница Така благодарение на железницата се създава промишленост в Джулюница, в която намират поминък много хора и се изменя социалния състав на населението, заедно с това неговия домашен и обществен вид.

Козаревец

Втората гара в общината, която също е на линията София - Варна е гара Козаревец. Тя е открита най-напред като спирка на 25.10.1901 година. Спирката се помещава в кантон №69. По-късно е построена двуетажна постройка, в която се помещава гарата, открита на 30.01.1910 година. Селото, което отстояло на около 600 м от гарата постепенно се разраства и достига до нея. Гарата обслужва жителите на четири села: Козаревец, Добри дял, Писарево, Родина. От 15.06.1910 година тя е открита и за сточна служба. Работници от поддържане на линията Работници от поддържане на линията Произведените от селяните зеленчуци се изнасят към големите градове, които имали гари на железопътната линия София - Варна. През 1936 година до гарата е построено тържище за плодове, зеленчуци и грозде. Появяват се и търговци от селото. Те закупват места близо до гарата и си построяват къщи и складове. Сред тях са Стефан К. Банков, Иван Досев, Димитър Йосифов, Бончо Тодоров, Стефан Бояджиев и други. До гарата са открити и две кръчми на Стефан Николов и Йордан Диманов. В 1939 година към гарата е построена голяма магазия. През усилния есенен сезон се товарят по 7-8 вагона със зеленчуци и грозде, някои от които за износ. През 1955 г. западно от гарата са построени едни от най-големите складове за зърнени храни в Северна България. Те имат два индустриални железопътни клона. Оттогава в товарооборота на гарата преобладават зърнените храни и по специално житото. Западно от гарата са построени тютюневи сушилни. През усилния летен и есенен сезон около 200 души намират работа в района около гарата. Освен това близостта на селото до гарата създава удобства за ежедневни трудови пътувания до гара Горна Оряховица. В различните железопътни поделения и служби в Горна Оряховица са работили над 100 души. Редовният и сигурен железопътен транспорт дава възможност не само за ежедневни трудови пътувания, но и за културно-битови. Благодарение на железницата демографската криза, обхванала страната, тогава в по-малка степен се отнася за Козаревец.

ПНовостроящата се гара Лясковец - 1929 г. Новостроящата се гара Лясковец - 1929 г. Лясковец

През 1920 г. група родолюбиви и просветени мъже създават Комитет за културно и стопанско повдигане на Лясковец. Трите войни, които води България през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. довеждат до две национални катастрофи. Наред със загиналите хиляди войници българското земеделие губи и двигателната си сила - хиляди коне и волове. Икономическата криза е главния фактор за създаването на комитета. За председател е избран учителят и общественикът Ангел Димов Беров, а за касиер, секретар-деловодител Гани Георгиев. Учредителното събрание приема устав и избира ръководство, в което влизат кметът, местният агроном, градският лекар, представители на местните стопански и културни сдружения, представители на свещениците, на учителите и граждани. Първата задача, която си поставя Комитетът е построяването на железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец - Златарица - Елена. За десет години от неговото съществуване е построена само отсечката Горна Оряховица - Лясковец. Проектирането на железопътната линия Горна Оряховица - Елена започва през 1909 г. Войните и стопанската криза спират проучванията по трасето. Въпросът за строежа на линията се поставя отново на общоградско събрание, проведено на 23.05.1920 г. То има за цел да се направят постъпки пред правителството за построяване на железопътната линия Горна Оряховица - Златарица - Елена. В Министерството на железниците вече имат готовност за проучване на трасето. Има три варианта: Горна Оряховица - Лясковец - Елена, Джулюница - Елена и Дебелец - Елена. Писмо за събиране на средства за откриване на ЖП линията Г. Оряховица - Лясковец Писмо за събиране на средства за откриване на ЖП линията Г. Оряховица - Лясковец На второ събрание, което се е провежда след една седмица, председателят на ККПСЛ Ангел Беров споделя своите виждания, че трябва да започне пропагандиране сред гражданите на Лясковец и изброените села на идеята за прокарване на железницата и да я подкрепят пред правителството. Делегатите, избрани на събранието, посещават селата Миндя, Мерданя, Къпиниво, Церова кория, Златарица и Елена, където получават подкрепа относно идеята за линията. Нещо повече, населението е готово да участва с физически труд и с траверси от техните гори. Такива комитети се създават във всяко от тези населени места. На 13.06.1920 г. делегатите от всички селища се събират в Златарица на заседание. Проектирането на трасето поставя някои противоречиви въпроси, които са изгладени. Лясковското бюро било избрано за централно, начело с Ангел Беров. Редица вестници, като в. „Дневник” от 06.06.1920 г. бр. 6176, „Напредък” от 23.06.1920 г. бр. 902 и др. пишат за делегацията, посетила министър председателя, председателя на Народното събрание и министъра на железниците и благоустройството с молба да продължат проучванията за железопътната линия Горна Оряховица - Елена. Обосновката за строежа на линията е добре аргументирана. Доказва се, че само от Лясковец годишно ще се изнасят 500-600 вагона вино и над 300 вагона плодове, зеленчуци и семена, а от Елена ще се свличат хиляди кубици дървен материал и тонове дървени въглища. Писмо за определяне на датата за откриване на ЖП линията Г. Оряховица - Лясковец Писмо за определяне на датата за откриване на ЖП линията Г. Оряховица - Лясковец На 23.01.1921 г. в Лясковец се провежда общоградско събрание, на което се решава мъжкото население, подлежащо на пътна повинност да извърши поземлените работи при трасирането и пикетирането на железопътната линия, а мъжете с по-добро материално положение да откупят надничари, които да работят вместо тях. На същото събрание се предлага на Министерството на железниците да изпрати инженерна бригада, която да ръководи работите и да внесе в Народното събрание Закон за постройката на железопътната линия. Законът е приет и е обнародван във в. „Държавен вестник” от 1921 г. бр. 181. През 1922 и 1923 г. дейността на Комитета не е толкова активна поради изчакване на решения от Министерството на железниците и поради политическите събития. Но още на 01.01.1924 г. се провежда общоградско събрание, като отново се дава аргументирана обосновка за построяването на железопътна линията. Нещо повече, този път даже се предлага да се свърже Елена със Сливен и от там Централна Европа с Цариград. Съгласно ХХХІV-то Постановление на Министерския съвет от 09.04.1924 г. с протокол №26 се одобрява постройката на нормална железопътна линия Горна Оряховица - Елена. Строителството започва на 05.11.1924 г. То върви бавно, само в рамките на гласуваните от държавата средства. Липсата на средства принуждава Комитета да изпрати до всички видни лясковчани, живеещи в други градове, циркулярно писмо, с което ги призовава да подпомогнат строежа. Събират се пари за тухли, вар и цигли за строителството на приемното здание на гара Лясковец. Докарани са 120 кубика пясък и 100 кубика камъни, а Махленските комисии събират над 30 хиляди лева. На събрание, което е проведено на 08.03.1928 година се решава да бъдат упълномощени Ст. Тахрилов, Е. Козлев, П. Бързаков, И. Стратев и М. Гайдов в качеството на утвърден комитет, да се грижат за построяване на приемното здание на гарата и за ускоряване на строежа на линията. Тържество по случай освещаването на гара Лясковец на 26.10.1930 г. Тържество по случай освещаването на гара Лясковец на 26.10.1930 г. На 23 септември 1928 година в 10 часа преди обяд при изключително голяма тържественост се извършва водосвет от лясковските свещеници, полага се основният камък на приемното здание и се вгражда в него специално изготвения акт. Речи по този повод изнасят инженер Л. Божков - директор на железниците, протоиерей Иван Кондев, кметът П. Бърэаков и членът на строителния комитет Иван Стратев. Актът, положен в основният камък, прочел и председателя на Комитета за културно и стопанско повдигане на Лясковец Ангел Беров. Строежът на гарата и линията продължава и през 1929 година. На 19 август 1930 година в 10 часа сутринта пристига първият работен влак, идващ от гара Горна Оряховица. Настъпват трескави дни по подготовката за официалното откриване на линията и гарата. Архитект инженер Иван Шойлев подарява 20 000 лева за двулицев гаров часовник. На 27 септември комитета уведомява кмета на града, че железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец е завършена, с което той смята своята работа за изпълнена. За предстоящото официално откриване на железницата е създадена комисия в следния състав: Хараламби Караминчев, Моско Сиромахкостов и Калчо Клатев. За денят на официалното откриване е определен 26 октомври 1930 година. До вестниците е изпратена телеграма: „26 тържествено осветяване на гара Лясковец. Подобно тържество Лясковец е нямал.” Целият град е украсен, празнично облечени ученици, граждани и свещеници са пред гарата. За тържеството са поканени видни гости от София, Велико Търново, Горна Оряховица, народните представители от Горноряховската околия, кметовете на Елена, Златарица и други селища от околността. В 9:30 часа пристига първият влак, окичен със знамена, цветя и зеленина. След освещаването на гарата, речи държат министъра, инженер Данчев, Стратев, кмета Абаджиев от Варненската камара. Така на 26 октомври 1930 година железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец и приемното здание на гарата са тържествено открити. На 4 март 1931 година комитетът дава подробен отчет за направените разходи и откупва 8 броя от направената снимка при тържественото откриване, като ги подарява на общината, читалището, на Дирекцията на железниците и на гара Лясковец. По-късно, през 1949 година, е открит участъка Лясковец - Златарица с дължина 22 км. По-голяма част от изкопните и насипните работи на този участък се извършва от младежи-бригадири. Сред тях има и около 120 младежи от град Лясковец. Строежът на последния най-труден участък Златарица - Елена е завършен през 1974 година. Преди да започне строителството на този планински участък се извършват проучвания за ново тресе, при което се избягват предвидените в първоначалния проект тунели. Участъкът е дълъг 16 км с минимален радиус на кривите 250 м и максимален наклон 25%. Гара Лясковец - 40-те години Гара Лясковец - 40-те години Железопътната линия Горна Оряховица - Елена се отделя от гара Горна Оряховица в източната й част. След това изкачва възвишенията между гара Горна Оряховица, град Горна Оряховица и Лясковец, и достига град Лясковец в северната му част. След Лясковец линията преодолява няколко добре обособени рида на Търновските възвишения, най-високия от които е този при Церова кория - 242 м надморска височина. След това се спуска към долината на река Веселина пресича я и достига до град Златарица. Този участък е характерен с големите си наклони. От град Златарица линията продължава в южна посока, като следи долината на Златаришката река, пресича я с няколко моста, преодолява пролома Боаза в Еленската планина и достига до североизточния край на град Елена. Общата й дължина е 43.6 км. Линията е с нормална ширина 1 435 мм. Тя преминава през територията на пет общини - Горна Оряховица, Лясковец, Велико Търново, Златарица и Елена, а така също е и в близост до осем селища. Още преди откриването на гара Лясковец в близост до нея е построено тържище за плодове, зеленчуци и грозде. През 1934 година северно от гарата е построена винарска изба, която през 1947 година прераства във Винзавод за типизирани вина. По-късно той става един от големите винарски заводи в страната и е свързан с железопътната линия чрез два индустриални клона. През 1947 година южно от гарата се обособява ТПК „Автопобеда”, което в последствие прераства в авторемонтен завод. През 1963 година североизточно от гарата е построен завод за автоматични везни, а до него и фабрика за метален амбалаж. Северозападно от гарата са предприятията за пластмасови изделия, БКС, и малка консервна фабрика.

Таблица 1. Товарооборот на гара Лясковец (1948 - 1998 г.)
ГодинаИзпратени товари (т)Пристигнали товари (т)
194861297863
195171472719
195487544906
1957794617663
19601202236440
19633287646438
19665027767928
19706075080754
19757723893892
198085450105230
198398370112337
1988106894120564
19934127956734
199845409331

Товарооборота на гарата проявява колебания. Това може да се проследи от таблица 1. Растежът на товарооборота до 1988 година се дължи на факта, че промишлените предприятия работят с пълен капацитет и използват предимно железопътния транспорт. Най-голям товародател е винарният завод, който през 1988 година натоварва над 60 000 т. вино, повечето за износ - за бившия СССР, Полша и Чехословакия. От получените стоки най-много са бутилки, бяло тенеке за фабриката за метален амбалаж, въглища за ДП „Топливо” и паровата централа на завода за автоматични везни, метали за авторемонтния завод „Победа” и завода за автоматични везни. От гара Елена най-много се изпраща дървен материал. Така че общо взето се сбъдва обосновката на нашите предшественици от 20-те години, че по линията ще се превозват най-много вино и дървен материал. Голяма част от промишлената зона на град Лясковец е разположена около гарата, защото железопътната линия играе благоприятно въздействие върху производствения процес чрез подвозване на суровини и извозване на готовата продукция. През 80-те години на XX-ти век в промишлената зона около гарата работят около 2 000 души. А на гарата през този период като маневристи, спирачи, стрелочници, ръководители-движение, работници от товаро-разтоварната дейност работят над 50 души. Много лясковчани работят като железничари на гара Горна Оряховица. Нашето проучване за стогодишния период на тази гара показа, че техния брой е бил около 400-500 души. Двама жители на град Лясковец са били началници на гара Горна Оряховица. Това са Марин Мълчиниколов и Петко Порязов. Тодор Фурнаджиев е бил началник на железопътно управление Горна Оряховица, а Иван Стателов на железопътно отделение Мездра. Над 120 лясковчани участват като бригадири в строежа на железопътната линия от Лясковец до Златарица през 1978 - 1979 година.

Автори: Ивайло Къцарков, Тодор Гюзелев, Николай Геранлиев С любезното съдействие на Георги Антонов Георгиев и проф.д-р. Дончо Иванов Дончев