Последен звънец удари днес за дванадесетокласниците на СУ „Максим Райкович“
15.05.2026
На 15 май 2026 г. СУ „Максим Райкович“, гр. Лясковец изпрати своите пораснали момичета и момчета. Така след 12 години на училищния чин те приключиха своя път на ученици, отваряйки нова страница в книгата на живота.
За изпращането им в двора на корпус I се събраха всички по-малки ученици, учителите, родители и гости. В този емоционален за всички ден, гости на тържеството бяха кметът на Община Лясковец Васил Христов и неговият заместник Емилия Жилиева.
По традиция вълнуващия Ден на зрелостника винаги започва с изнасяне знамето на училището. Знаменната група на 12 „А“ клас тържествено го предаде на по-малките - единадесетокласниците със завета да го пазят чисто и неопетнено.
26 момичета и момчета от Випуск 2026 бяха поздравени и напътствани от директора на училището Даниела Арабаджиева. Силно емоционални бяха думите, които тя отправи към младите хора, но преди това тя удари и последния за 12 клас звънец. За да им върви по вода в новия живот на възрастни хора, Арабаджиева плисна менче с вода и всеки един мина по червения килим, напускайки завинаги родното школо.
Своите пожелания отправи и кметът Христов, който се обърна към младежите с думите:„Прилагайте знанията, които ви дадоха вашите учители и родители, и сигурен съм - ще успеете! Пожелавам ви много здраве и смелост!“. След него своите пораснали деца приветства и класният им ръководител Нина Савова, която със сълзи в очите се сбогува с възпитаниците си с думите „Гордея се с вас!“. За всеки един от учениците си тя беше подготвила изненада – ленти с надпис, посочващ най-ярките черти от характера им, както и подаръци с бранда на училището, които да им останат за спомен. Грамоти и сувенири с благодарност от името на випускниците получиха директорът и всички учители, преподавали им през годините. Емоционално прощално слово към класния и учителите произнесе от името на зрелостниците ученикът Стилиян Димитров.
Тъга, радост, вълнение, гордост и надежда – всички тези чувства осезаемо се усетиха в двора на родното училище, преди да дойде момента за традиционното броене до 12.
